„СИСТЕМАТА УБИВА“ ПОЧТЕНИТЕ СЪДИИ У НАС

Проф.д.ю.н. Атанас Семов е носител на най-престижното академично отличие на ЕС „Катедра Жан Моне“. Създател е на единствената в Източна Европа международна магистърска програма по Право на ЕС, която се изучава в Софийския университет. Бил е зам.-председател на Народното събрание и председател на Групата за приятелство с Франция и главен редактор на Международния журнал по ядрено право. От ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд.

– Проф.Семов, гостувахте в Русе като лектор в международния семинар „Практически проблеми на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“. Може ли да разясните на достъпен език какво всъщност представлява Хартата и какво е нейното приложение?
– Като ви благодаря за отразяването на това значимо събитие, държа да подчертая, че целият проект е предназначен да обясни на достъпен език на всички юристи и на всички граждани какво представлява Хартата и как могат да се позовават на нея. Защото Хартата е предназначена преди всичко за гражданите и затова е толкова важно националните съдии да са подготвени да я прилагат. Тя съдържа много широк кръг основни права, защитими по всяко дело, което има връзка с правото на ЕС. Това е първата важна особеност – ако Европейската конвенция за правата на човека се прилага във всички случаи, Хартата на ЕС се прилага само по въпросите, които имат връзка с правото на ЕС. Но „все по-трудно е да се намери ситуация, към която правото на ЕС да няма никакво отношение“ Това са думи на съдията от Съда на ЕС Алан Розас.
– В темата на форума присъства изразът „практически проблеми“. Трудна ли е Хартата за реално прилагане и на какво се дължи това? Какво е положението в останалите страни от Европейския съюз?
– Да, прилагането на Хартата е трудна задача, защото тя е много специфичен акт. Някои нейни разпоредби например изискват последващо прилагане чрез съюзни или национални правни актове като закони и затова се нарича „норми-принципи“, лишени от директен ефект за гражданите. Повечето разпоредби обаче съдържат истински „права“, на които гражданинът може да се позове във всеки спор, несъмнено и пред съд. Например в Румъния и Гърция, които са наш партньор в този проект, има проблеми с прилагането на Хартата. И затова Комисията на ЕС изведе като приоритет на своята Програма „Правосъдие“ осъществяването на такива проекти – за обучаване на съдиите, ние включваме и адвокатите, тъй като са ключов фактор в правосъдието, и за достъпно осведомяване на гражданите. Поканихме за лектор може би най-големият специалист в Европа – проф. Жан-Пол Жаке, дългогодишен директор на правната служба на Съвета на ЕС и един от авторите на Хартата и задължителните разяснения към нея. Гордея се, че е и Почетен доктор на Софийския университет и постоянен лектор в нашата международна магистърска програма по Право на ЕС – без никаква скромност мога да кажа: най-престижната в България и по равнището на преподавателите една от най-добрите в Европа Затова във форума в Русе участваха лично председателят на Апелативния съд Велико Търново съдия Янко Янев, председателите на административни, окръжни и районни съдилища от целия съдебен район и общо над 70 румънски и български съдии, прокурори и адвокати! Всички разбират важността на проблематиката и огромната необходимост и от обучения на магистратите и адвокатите, и от популяризиране на този ключов правен инструмент сред гражданите! През септември, навярно отново с прекрасното домакинство на Русе и неговия Окръжен съд и с благодарност към председателката му съдия Искра Блъскова, ще проведем втори семинар заедно с румънските колеги, а през октомври – Международна кръгла маса с участието и на съдии от Гърция.
– Запознати ли са съдиите и адвокатите, с които контактувате, с Хартата и възползват ли се от нея в работата си?
– Елегантният отговор е: запознати са с важността на Хартата. Престижната социологическа агенция „Галъп“ проведе мащабно проучване сред над 400 български юристи – съдии, прокурори и адвокати, което показва интелигентното разбиране за важността й и честното признание, че тя не се познава достатъчно Както и правото на ЕС като цяло. Затова в Юридическия факултет на СУ направихме този рядко мащабен проект – за да осигурим максимално добро познаване и максимално широки възможности за „възползване“, както се изразихте. Смисълът на правото е именно в това – гражданите и техните адвокати (впрочем бих посъветвал всеки, който има правен проблем, винаги да търси съдействието на адвокат!) да се „възползват“ от правно гарантираните права и правно защитените интереси. И Европейският съюз не просто позволява, а енергично изисква гражданите да познават правата си, а съдилищата да ги защитават. Затова проектът предвижда създаването на сайт, който ще представим през септември, с достъп и от юристи, и от граждани – с максимално достъпна, разбираема и използваема информация за правата им като граждани на ЕС. Защото това почти не се знае: всеки български гражданин е гражданин на ЕС! С всички, доста широки при това, права, които правото на ЕС им предоставя. Масово не се разбира: Европейският съюз не е „шефовете у Брюксел“! Той е съюз на суверенни държави и пълноценни граждани Държавата може активно да защитава правата и интересите си в рамките на ЕС. А гражданинът е не просто субект, а смисъл на европейската интеграция. Съюзът е създаден именно за него – защото именно той осъществява четирите свободи на движение – хора, стоки, услуги и капитал. Правото на ЕС е право на гражданите, а не на държавите и техните правителства. Това гражданите на западните държави, членуващи в ЕС по-отдавна, знаят добре.
– В какви дела, например, може да се използват принципите на Хартата?
– Във всяко дело, чийто предмет има връзка – пряка или дори само косвена, „по съседство“ с правото на ЕС. Такъв предмет ще е всяко обществено отношение, което има уредба в съюзен правен акт (регламент или директива), но и всяко отношение, което няма съюзна правна уредба, но е „свързано“ с отношение, което има такава. Ярък пример за прилагането на Хартата беше неотдавна решението на Съда на ЕС по делото Akerberg Franson, което обяви връзка с правото на ЕС дори по наказателни дела. В конкретния случай по дело за измама с ДДС, тъй като това е материя, която има съюзна правна уредба. Съвсем наскоро адв.Иван Иванов от Свиленград успя да събори обвинителен акт на прокуратурата, защото доказа, че разпоредба от българския Наказателен кодекс противоречи на правото на ЕС и поради това не може да се приложи! Включително като се позова на Хартата. Но той вече беше преминал нашето едногодишно задълбочено обучение по право на ЕС, организирано съвместно с Центъра за обучение на адвокати.
– В семинара участие взеха видни юристи от Румъния, която в последните години е синоним на „работещо“ правосъдие и българското общество възприема системата там за емблема и цел, към която да се стремим. Какво споделят вашите румънски колеги от опита си и действително ли изведнъж дойдоха при тях чувствителните положителни резултати? И местните ли се гордеят с осъдените политици, магистрати, с борбата с корупцията или там виждат нещата по друг начин?
– Наистина участието на румънски колеги беше на забележително равнище – съдии от Апелативния съд на Букурещ, от окръжни и районни съдилища! Всъщност форумът в Русе беше предназначен именно за колегите от Румъния, но ние ги поканихме да го проведем в България и именно в Русе, най-европейския град на България. По същия начин вече 16 години съвместно с колеги от Румъния провеждаме в Силистра най-стария в Източна Европа европейски летен университет, който тази година ще е в края на юли. Посланикът на Франция н.пр.Ерик Льобедел миналата година нарече инициативата „забележителен пример за регионално сътрудничество с общоевропейски мащаби“. Вече обмисляме идеята за постоянен българо-румънски юридически форум. Не бягам от въпроса ви – румънските колеги, споделям го директно, са много сдържани по темата за „румънския модел“ Някои смятат, че той има повече политически, отколкото юридически измерения. Това не го прави по-малко интересен. Аз съм напълно убеден в поне 4 констатации по този повод: че у нас, а и в други европейски страни, правосъдието страда от много съществени проблеми; че голяма част от тези проблеми се дължат на политическата система. В съдебната система има голям брой перфектни професионалисти и безупречни личности, но „системата ги убива“ и нито един чуждестранен модел не може да работи достатъчно успешно в друга държава. Националният характер е ключово важен фактор, националният манталитет има огромно значение. Една правна норма може да работи прекрасно в Швеция и изобщо да не работи в България. Това се отнася и за „румънския модел“. Убеден съм, че трябва да го изучим много добре – и с факти, а не само с емоции. Убеден съм, че той се възприема с много надежда в България именно заради болезненото усещане за безнаказаност на публичните личности. У нас политическата класа неизменно безчинства по модела „Мен няма кой да ме накаже“ Обществото ни е силно жадно за наказания. И затова малко със завист гледа към румънските резултати. Още по-важно от наказанията според мен обаче е да премахнем предпоставките за злоупотреба с власт, например чрез намаляване на броя и ролята на колективните органи: при нашия национален характер колективната власт неизбежно ражда колективна безотговорност, поради това и безнаказаност. И другият фактор е политическата намеса в съдебната власт.
– На човешките права са посветени различни закони и международни конвенции. В същото време почти няма обществена прослойка, която да се чувства защитена. Масовото оплакване за незачитане се чува от затворници през лекари до пенсионери. Съществува ли парадокс – колкото повече разписани правила, толкова по-малко спазване и усещане за спазване?
– Това е абсолютно сигурно и доказано! Доброто право не е многословно. Добрият закон не се изменя по 5 пъти в годината. Добрата правна система разчита на пълното спазване на законите, а не на наводнение от закони! И в доброто общество усещането за добро правосъдие се основава на неизбежността на наказанието, а не например на криминализирането на щяло и нещяло Правата на човека имат две измерения: едното е изричното им закрепване – в Конституцията, в съюзното право, в отделните закони. Второто обаче е пълното зачитане на основните права във всеки закон, всеки правилник, наредба, кметска заповед. У нас това липсва най-много! Не просто закони, а добри закони, които на първо място спазват, ако може и гарантират правата на човека. Защото държавата е създадена и има смисъл – поне в модерната си, демократична и хуманна форма – именно и само заради човека. Не заради властта, а заради ограничаването на властта, оковаването й в полза на гражданите. У нас властта обикновено е произвол и все във вреда на гражданите. От постройките по морето до любовта на политиците в София към постройките.
– Традиционно обществото залага големи надежди на помощ от европейските институции, които да въдворят ред и да ни „оправят“ положението. Досега обаче сякаш удовлетвореност от тях не се усеща, а се чуват само препоръки и доклади, които не водят до осезаеми резултати. Необходима ли е по-голяма намеса от европейска страна, за да се въдвори ред като цяло в държавата?
– Това несъмнено е най-голямата драма на членството на България в ЕС и на целия ни съсипателен „преход“. Очакването на българина някой друг да му реши проблемите е огромен проблем на националния ни характер. Успелите народи разчитат на себе си – не търпят безобразници не позволяват случайни, неграмотни или непочтени хора да ги обяздват политически, реагират активно на всяка нередност. И най-вече: носят съзнанието за колективната сила. Българинът е отчаян индивидуалист – той нито вярва в силата на общото усилие, нито знае как да го направи, когато съвсем му писне. Затова ние сме най-непротестиращият народ в Европа. Но и най-бедният – това несъмнено е парадокс на народопсихологията. Това още повече изисква уредбата на държавата да бъде направена така, че да не позволява властови безчинства. В българското общество имаше много силно очакване, че като ни приеме Европейският съюз ще ни направи нормална европейска държава. Порочно очакване с тъжен резултат. ЕС по правило приема само пълноценни правови държави, вече изградени устойчиви демокрации, включително с безупречна съдебна система. Той няма и не би могъл да има ефективна пръчка за наказване на нефелните си членове. И за 12 години не успя да измисли такава – ежегодните „доклади“ на Комисията са ялови, обтекаеми и безпомощни. Наистина посочват и конкретни слабости, но с вяла надежда, че нещо ще се промени. Разбира се, в ЕС много добре знаеха, знаят и днес, нашите особености и недъзите на политическия ни живот. И ни приеха въпреки тях заради огромната геополитическа значимост на региона. И с надеждата, че като ни подадат ръка, ние ще тръгнем по правия път. Но ЕС не разбира националния характер и не познава поговорки, като „Законът е врата в полето“ или „От баща и от държава може да откраднеш“ Не разбира какво означава „Бог високо, цар далеко“. Все пак очаквам „по-голяма намеса“ и ЕС ще успее да въведе новия механизъм за налагане на икономически санкции за държавите, които не спазват върховенството на правото. А и който и да стане европейски главен прокурор, неизбежно ще удари по масата поне с европейските фондове, които у нас се превърнаха в нова хранилка на корупцията.
– Вие бяхте кандидат за президент и активен политик, макар и за кратко, но от 2018 г. сте съдия в Конституционния съд. Означава ли това, че сте приключил с политическата кариера или имате отворена вратичка за в бъдеще?
– Съдбата на Отечеството ме е вълнувала винаги и във всяка моя дейност. Това не може да се промени!

Интервю на вестник „Утро” от 8 юли 2019 г.