Проблемните области в Частното съдебно изпълнение и Заповедното производство
ДОКЛАД
ЗА ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ В ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС
Доверието на обществеността в частното съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното функциониране на съдилищата и цялата съдебна система. Настоящият доклад систематизира проблемните области на частното съдебно изпълнение, с цел неговото реформиране и създаване на функциониращо частно съдебно изпълнение, без корупционни елементи при нормални такси. С въвеждането на частното съдебно изпълнение, държавата делегира всички възможни правомощия и то свързани с юридическата част от съдебно изпълнение на частни лица-частни съдебни изпълнители (ЧСИ). В същото време остана и държавното съдебно изпълнение, като по този начин в България се създаде една уникална смесена система на принудително изпълнение (ПДИ).
При държавното съдебно изпълнение всички такси, постъпват в държавния бюджет и държавните служители получават заплата. При частното съдебно изпълнение всички такси, постъпват по личните сметки на ЧСИ и по този начин се обогатяват лично. Чрез приетата Тарифа за таксите и разноските към закона за ЧСИ, се допусна принудителното изпълнение, да се превърне в законна форма за правене на бизнес и превръщането на едни частни лица (ЧСИ) в милионери за сметка на увеличаващия се брой на длъжници.
Корупцията в частното съдебно изпълнение започва, по малки отделни поводи като например в случаите, в които длъжникът „съзнателно” не бива открит и това дава основание за формализиране /изпращане/ на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Последиците за изпълнителното производство по конкретното дело се свързват не с изпращането на ПДИ, а с връчването й на длъжника. Именно поради това ще обърнем особенно внимание именно на действията по връчването й, заедно с общите наказателно-правни и полицейски мерки за борба с корупцията. Настоящите нарушения при констатиране следва да бъдат преследвани изключително строго и ефективно чрез дисциплинарна и наказателна отговорност. Средство за разкриване на нарушенията са Инспектората към Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, Окръжните съдилища, Прокуратурата.
Облагодетелстване на едната страна в процеса, на трето лице и на самите ЧСИ се порицават силно от обществеността и следва да бъде спряно, тъй като подкопава доверието на гражданите в това, че всяко лице, независимо от неговите признаци, се третира по еднакъв начин от съда, а по този начин е поставено в опастност реномето на съдебната система в публичното пространство.
Органите, които контролират ЧСИ, следва да обръщат особено внимание на практиката по връчването на поканата за доброволно изпълнение и на всички връчвания, като елемент, който е решаващ за законосъобразността на цялото принудително изпълнение и повишаване на доверието на обществото.
Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите /собственост, претърсване и на личните му вещи и жилище и др./. То служи за ефективно реализиране на изпълнителни титули и по-специално на изпълнението на съдебни решения, като същевременно брани по този начин кредитора. От друга страна, то трябва да гарантира защитата на лична и семейна сфера на длъжника. Тази двуяка функция трябва да бъде гарантирана от прозрачно частно съдебно изпълнение с необходимия съдебен контрол.
На този етап частното съдебно изпълнение не функционира добре и в полза на обществото, а функционира единствено в полза на не повече от 20 ЧСИ, които се превърнаха в милионери на гърба на българския народ. Наблюденията ни показват, че масово се завеждат дела от банки и финансови институции, като тези дела се водят главно от определени ЧСИ във всяка една област в страната.
На този етап смяната на системата и възприемането и на частен модел на изпълнение не допринесе за повишаването реномето на съдебната система и на принудителното изпълнение в обществото. Пълното „приватизиране” на принудителното изпълнение, като се възложиха големи правомощия на определени частни лица да осъществяват изключително важна държавно-властническа функция в условията на почти никакъв контрол и липса на каквато и да била отговорност, воде до все по-голяма загуба на доверие в ЧСИ и съдебната система. Тази частна система на изпълнение доведе до прилагане на методи за събиране на сумите, които са нежелателни от гледна точка на защитата на длъжника и спазването на правата на човека.
Решението ЧСИ да имат висше юридическо образование не е европейски стандарт, но чрез въвежаднето му се предоставиха големи правомощия на едни частни лица, които упражняват свободна професия да преценяват самостоятелно правни въпроси, които касаят специфична правна материя.
Липсата на дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции за злоупотреба и причиняване на вреди, доведе до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ.
Икономически най-важният изпълнителен способ е публичната продан на недвижим имот, която се характеризира с най-висока степен на намеса в сферата на длъжника и същевременно осигурява събираемост на вземането в най-висока степен. Този способ би трябвало да бъде под особен контрол от страна на съда, но въпреки това с въвеждането на частното изпълнение и новото ГПК се дадоха всички правомощия на ЧСИ и няма нито едно действие, което да подлежи на съдебен контрол. Едва след извършването на продажбата и издаването на постановление на възлагане може да се обжалва по чисто формален въпрос, че наддаването при публичаната продан не е извършено надлежно или умишлено не е възложено при най-високата предложена цена. Всички други процесуални действия, даже и да са незаконосъобразни, те не подлежат на съдебен контрол и обжалването им е безпредметно. В резултат на това, ЧСИ провеждат публични продажби, които облагодетелстват самите тях и трети лица, като продават имотите на изключително занижени цени и силно нарушават правата на длъжника.
Европейската практика е, че в държавите, които са възприели системата на частните съдебни изпълнители, публичната продан на недвижими имоти поначало не се извършва от съдебния изпълнител, тъй като единственото му правомощие е изпълнение върху движими вещи.
В Испания, Австрия, Германия, Дания, Италия и други общо 13 държави от Европейския съюз, съдебното изпълнение е изцяло държавно. Там където все пак е въведен модела на частното съдебно изпълнение /Франция, Гърция, Литва, и др. общо 9 държави/, ЧСИ са със силно ограничени правомощия в сравнение с българските ЧСИ. Там, те не могат да продват недвижими имоти или пък правят това с разрашение и контрола на съда и за да наложат различни обезпечения, искат предварително разрешение от съда и т.н.. В тези държави, ЧСИ изпълняват по-скоро функции на фактическо изпълнение на съдебните решения /предимно връчване на съдебни книжа, извършване на описи и т.н./, юридическата част на съдебното изпълнение е оставена на съда, където има специализирани състави занимаващи се с тази дейност. В повечето от тези страни няма изискване ЧСИ да са юристи.
ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА
Банковия пазар в България е изцяло собственост на чуждестранни компании, като около 55% от кредитния пазар се заема от гръцки банки – ОББ /Национална банка на Гърция/, Пощенска банка/Юробанк и Еф Джи/, Алфа банк и Пиреос Банк. Другата част от пазара е заета от Уникредит Булбанк/Италия/, Райфайзенбанк /Австрия/, ДСК/ОТП, Унгария/. Другите чуждестранни банки са по-малки и нямат силно влияние и определят кредитната си политика в зависимост от големи банки.
Характерното за българския пазар на банкови услуги, е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри. Липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения. Комисията за защита на конкуренцията по никакъв начин „не може да открие” липсата на единна търговска политика на банките, въпреки, че на всеки български гражданин е ясно, че лихвите по кредитите в България са с най-високи нива в Европейския съюз. Комисията за защитата на потребителите по никакъв начин не защитава правата на потребителите на финансови услуги, като допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за банков кредит. Българска народна банка изцяло се занимава с надзора на банковата дейност, с цел защита от фалит на банка, но по никакъв начин не се ангажира със защита правата на кредитополучателите и вложителите.
България до този момент не е изпълнила изискванията на Европейския съюз за създаването на ФИНАНСОВ ОМБУДСМАН, който да разглежда жалби на потребители на финансови услуги и да предлага законодателни промени. В тази ситуация българските кредитополучатели нямат ефективно средство за защита при нарушени техни права от страна на банките.
Банките и другите кредитни институции започнаха едностранно вдигане на лихвите по кредитите на български граждани и фирми от септември 2008г., спряха кредитирането, изискаха предсрочно всички овърдрафти, поставиха условие на фирмите и гражданите да предоставят допълнително обезпечние като ипотека, запис на заповед, поръчителство. Тези мерки поставиха клиентите им в постепенно изпадане в невъзможност за редовно погасяване на вноските. Липсата на предоговаряне на кредитите, с възможно намаляване на лихвата, предоставяне на гратисни периоди от над две годин, постави клиентите в положение на натрупване на наказателни лихви, които при някои банки достигат до 180% /Алианцбанк България/, при Райфайзенбанк и Прокредитбанк до 50%. Масовата практика на банките да начисляват наказателните лихви, не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден е изключително противозаконна и насочена към увеличаване размера на дълга. По този начин на българските компании се наложи да закриват работни места и да задлъжняват към партньори, държавата и общините. Така се извършват процеси на декапитализация на българската икономика, масово свръхзадлъжняване на българското население и българските фирми, унищожение на цели сектори на икономиката.
В тази ситуация частното съдебно изпълнение изцяло обслужва интереса на чуждестранните банки и финансови институции. По сведение на КЧСИ се отчита нарастване от 20% на заведените изпълнителни дела за първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение със същия период на миналата година. 110 000 е бройката на заведените дела за 2009 г. За периода януари-юли 2010 г. те са 65 000. Принудителното изпълнение придобива масов характер и за съжаление обществеността няма доверие в частното съдебно изпълнение. Масовите публични продажби на жилища, хотели, предприятия рядко постигат успех поради липсата на налични парични средства в българската икономика. Принудителното изпълнение има смисъл тогава, когато длъжника не иска да изпълнява, но в повечето случаи длъжниците са съгласни да продават /обезпечението или други движими вещи и недвижими имоти/, но няма реални купувачи, а банките отказват да предоговарят кредитите така, че реално да могат да се погасяват. Все по-честите искания на ЧСИ от МВР да оказва по-голямо съдействие в хода на целия процес на принудително изпълнение, е показател за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, а не за спазване на законните права на длъжника. Използването на МВР срещу гражданите създава една презумпция за законност на действията на ЧСИ, които са едни частни лица, въпреки невъзможността за защита на длъжника, дори и да има незаконосъобразно действие на ЧСИ.
Гражданите нямат доверие в частното съдебно изпълнение, което намаля доверието в съдебната система и застрашава националната сигурност на страната.
ПРЕМАХВАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ В ПОЛЗА НА БАНКИТЕ ПО ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Търговските банки са частни дружества, които не трябва да бъдат толерирани от държавата. Банките не са финансовата система, а са само една част от нея. Те имат изключителните права да набират пари от български и чуждестранни граждани и фирми на влог, като предоставят за това лихвени проценти. Другата им дейност е да отпускат кредити за собствена сметка и на собствен риск на физически и юридически лица. Третата им основна дейност е да служат за система за разплащане. Чрез тези дейности тези търговски дружества реализират печалба. Ролята на държавата е да контролира банките да извършват законосъобразна дейност в равностойно положение с другите търговски субекти и да работят в конкурентна среда, като не се сдружават, с цел договоряне на пазарни условия.
Съгласно чл. 417 т.2 ГПК – „документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините и БАНКИТЕ”, напълно в духа на дискриминацията е създадена възможност само за един вид търговски дружества – банки, които по напълно неясни причини са приравнени към представители на държавата за бързо събиране на задължения без да бъдат доказани и неприложимо към всички други правни субекти (търговските дружества). Видно е, че няма никаква връзка между държавните учреждения, общините и БАНКИТЕ.
Така в тази си част, законодателя поставя банките в доминираща позиция пред фирмите и гражданите при доказване на своето вземане, като при заповедното производство се допуска, освен за държавата и за банките да се издава заповед за незабавно изпълнение, само въз основа на извлечение от счетоводна книга. Това е изключително важно, защото банките се възприемат като държавата, въпреки че са едни частни търговски дружества, които имат за цел да реализират печалба, чрез свръхвисоки лихви по кредитите. Така банките имат възможност, без да се преминава през исково производство, където и кредитополучателя може да се защитава, да разпродадат имуществото на длъжника на безценица, чрез частни съдебни изпълнители. Чрез заповедното производство банките се снабдяват с изпълнителен лист, само на основание собственото им твърдение, чрез показване на извлечение от счетоводна книга. При входиране на възражение от страна на длъжника, производството не се спира, но банката в едномесечен срок има възможност да предяви иск в съда срещу длъжника. При тази ситуация ЧСИ не спира изпълнението, докато в съда се доказва размера и наличието на вземането, а продължава и разпродава на безценица имуществото на длъжника.
Тази възможност поставя в неравностойно положение както всички останали участници в стопанския живот, така и всички клиенти на банките (без да е нужно да го доказват). Хиляди заповедни производства на ден се завеждат от банки срещу длъжници, което изисква спешна законодателна промяна.
Законодателно предложение:
Чл. 417 т.2 ГПК да бъде променен като отпадне „и банките” от разпоредбата.
ПУБЛИКУВАНЕ НА СБОРНИК СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА
Правната сигурност и прозрачността, създавани от съдебната система, зависят и от това дали има публикация на решения на съдилищата в съответните правни области, които да са достъпни за всички лица, прилагащи правото и за всички правни субекти. С влизането в сила на новият ГПК /1 март 2008г./ законодателят въвежда съществени изменения касащи изпълнителния процес и материята за призоваването. Липсата на пълна и обективна публикация на съдебната практика по изпълнителни дела и по заповедното производство е другата причина за спад на доверието на обществеността към ЧСИ. Публикуването на съдебната практика е абсолютно необходимо и представлява европейски стандарт. То е най-важната предпоставка за по-нататъшно развитие на правото, дава възможност на доктрината и съдебната практика да вземат становище и да критикуват, дава ориентир на широката общественост в системата на изпълнението и в дейността на съдилищата и дава възможност на законодателя да открива слабите места в действащото право и да реагира по законодателен път.
С цел да бъде извършен възможно най-правилен и обективен подбор на решенията, които трябва да бъдат включени в изданието на сборника считаме, че организирането на публикацията трябва да бъде извършено от Министерството на правосъдието, където да бъде извършена редакцията.
ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА
Проблемна област при контрол над дейността на частните съдебни изпълнители
Липсата на пряк достъп до делата от страна на длъжниците
На длъжниците не се осигурява свободен и безпрепятстван достъп до деловодствата на ЧСИ и до изпълнителните дела. Липсата на прозрачно частно съдебно изпълнение, невъзможността всяка от страните в даден момент да провери делото и да направи копие на документи, да входира молба или искане е основна причина за нарастващото недоверие и недоволство.
Канторите на ЧСИ са частни и те сами определят работното си време и условията за достъп на гражданите до тях. Всички служители са на тяхно подчинение и изпълняват стриктно инструкциите им за начина на поведение спрямо длъжниците. С поведението си много често нарушават елементарни човешки права, като всячески обиждат длъжника и по никакъв начин не му оказват съдействие за защита на неговите лични права. При желание да се запознае с дело, на длъжника му се отказва достъп с обяснение, че сега са много заети или е най-добре да дойде друг ден. При поискване да му бъде направено копие на изпълнителното дело, ЧСИ прави всичко възможно да не бъде предоставено такова копие и се отказва устно. При постъпване на писмена молба, в много случаи ЧСИ правят писмен отказ да направят копие на делото или отлагат получаването му с минимум една седмица.
Ненадлежно администриране на жалбите до окръжния съд от ЧСИ
При входиране на жалба до окръжния съд срещу дейстията им, ЧСИ или отхвърлят жалбите или просто ги задържат и не ги предвижват до съда до окончателната продажба на имуществото, след което или се окомплектоват до окръжния съд или се оставят в делото без движение. При този случай длъжниците се принуждават да входират жалбата директно в окръжния съд, въпреки че закона изисква да бъде подадена чрез ЧСИ. Разпорежданита на съда до ЧСИ относно непредвижена жалба в повечето случаи не водят до промяна в поведението им.
Изпълнителните дела не се номерират веднага с постъпването на поредния документ по делото.
Изпълнителните дела не се номерират веднага, с цел евентуалната подмяна на листи при необходимост. Няма изградена система за номерация на листите, така че да няма последваща промяна на съдържанието по делото.
При евентуални злоупотреби, доказването на конкретните деяния е изключително трудно, защото преди да излезе делото от кантората в ръцете на длъжника или окръжния съд всяка една негова страница се поправя от съответните служители на ЧСИ.
Липсата на прозрачност и пряк оперативен контрол върху дейността на ЧСИ създава големи проблеми на принудителното изпълнение и българските граждани и фирми понасят огромни загуби.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ ОТНОСНО КОНТРОЛА НАД ДЕЙНОСТТА НА ЧСИ
Инспекторат към Министерство на правосъдието
Централния служебен контрол върху дейността на ЧСИ се осъществява от Инспекторатът в Министерството на правосъдието. До този момент не сме запознати с реален резултат и действие по контрола над незаконосъобразните действия на ЧСИ.
Камара на частните съдебни изпълнители
Камарата на ЧСИ е декларирала следната цел – утвърждаване на ефективна и качествена система на частно съдебно изпълнение в Република България в интерес на гражданите, обществото и държавата, система на висок професионализъм, морал и законност.
За съжаление, реалната дейност на камарата е насочена в прикриване на незаконосъобразните принудителни изпълнения и по никакъв начин не съдейства за утвърждаване на професията. Тя се превърна в организация, която защитава интересите на ЧСИ с всички възможни средства, като лично се облагодателстват около 40 ЧСИ от цялата страна, които имат многократно повече дела от своите колеги и осъществяват най-голяма част от оборота на частното изпълнение. Почти всички жалби на гражданите срещу действията на ЧСИ приключват с констатация, че няма данни за образуване на дисциплинарно производство. При обажданията по телефона в камарата от длъжници, по никакъв начин не се съдейства с цел защита правата на гражданите.
Камарата, с всички възможни средства, защитава недопускането на промени в ГПК, с които да се въведе обжалване на оценката на недвижими имоти и начална цена при публичната продан, в размер на „пазарната”. Организацията работи изцяло в интерес на 40 ЧСИ и банките и другите кредитни дружества. Банките са нейната целева група, която действа главно в тяхна полза.
През 2009г. в Камарата на ЧСИ са постъпили 282 жалби (за сравнение през предходната година броят им е 205). Големият брой жалби е нормално обстоятелство, предвид ограничените възможностите за обжалване действията на съдебните изпълнители по ГПК. Съветът на КЧСИ е счел, че 14 от подадените жалби са основателни, а констатираните нарушения са повод за налагане на дисиплинарно наказание. Самоконтролът, оказван чрез проверки в канторите и разглеждане на жалби от страна на Съвета на Камарата, е безмислен и формален, което се доказва с броя на образуваните дисциплинарни производства и наложените наказания – от 2006г. до 2009г. са образувани 21 дисциплинарни производства. Наложените наказания от дисциплинарните състави са както следва: 9 глоби, в размер от 100 до 10 000 лв., едно наказание по чл.68, ал.1, т.4 – лишаване от правоспособност за срок от 8 месеца, по 3 дела не се налага наказание от дисциплинарния състав и по 2 дела има наложено наказание – порицание.
Уникално и безмислено по своето съдържание е дисциплинарното наказание – временно лишаване от правоспособност, което може да бъде наложено от дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ. Този вид наказание е несъстоятелно, поради отговорността, която му е възложена от държавата. Наказанието при виновно неизпълнение на задълженията си по закона следва да бъде пожизнено лишаване от правоспособност.
ОКРЪЖЕН СЪД
Окръжният съд се явава в качеството си на контролно-отменителна инстанция и в повечето случаи жалбите се разглеждат от младши съдии. Решенията му не подлежат на обжалване. В новия ГПК в чл.435 изчерпателно са изброени действията на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани пред окръжния съд. Всъщност, нито едно от действията на ЧСИ не могат да бъдат обжалвани, дори и да са незаконосъобразни – незаконосъобразно насочване на принудително изпълнение, ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, ненадлежно уведомяване на длъжник или ипотекарен кредитор за извършване на опис и продажба, ненадлежно извършен опис, силно занижена оценка на недвижим имот, незаконосъобразно изготвено обявление, ненадлежно обявяване на проданта, назначаване на трето лице за управление на имот. Законът прави изключение, като допуска обжалване само на постановлението за глоба, насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението и обжалаване на постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Чрез ограничаването възможността за обжалване се нарушават правата на длъжника за справедлив процес и контролът на съда върху действията на едни частни лица, които извършват държавна функция, засягаща имуществото на гражданите, се лимитира до минимум. В нито една европейска страна няма дадени такива правомощия върху ЧСИ. Всъщност отговорността при незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ не изчезва, а на основание чл.441 ГПК, длъжникът може да заваде дело в което да бъде доказано и потърсено съответното обезщетение. Много малко от длъжниците имат възможността и средствата да завеждат такива дела след като имуществото им е разпродадено и са им нанесени големи имуществени и неимуществени щети. Остава единствено необратимата последица на спад на доверието на обществеността върху избраната форма на частно принудително изпълнение.
Считаме, че за незаконосъобразно принудително изпълнение следва да бъде потърсена и наказателна отговорност чрез подаване на жалба до прокуратурата.
Нарушения на ЧСИ:
Извършване на множество незаконосъобразни процесуални действия;
Ненадлежно администриране на жалби;
Законодателни предложения:
Обжалване на ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, оценка на недвижим имот;
При ненадлежно администриране на жалбата от ЧСИ, окръжния съд да налага глоба в голям размер, а КЧСИ да налага много тежка дисциплинарна отговорност.
Промяна в Закона за ЧСИ, чл.68, ал.3 и 4, като бъде премахнато наказанието за временно лишаване от правоспособност и бъде променено на пожизнено лишаване от правоспособност.
Проблемна област при започване на изпълнителното производство
Целта на изпълнителния процес е удоволетворяване на притезанието против волята на длъжника. В рамките на заповедното производство по ГПК, кредитора получава бързо изпълнителен титул и пристъпва към изпълнително производство за удоволетворяване на притезанието си. По този начин интересът на кредитора се съсредоточава върху времевия компонент /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „reasonable time”/.
Интересът на длъжника повелява надлежно уведомление, тоест функционираща система на връчвания. Само по този начин ще бъде гарантирано правото му на справедлив процес /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „fair trial”/ и да се защитават неговите важни права и интереси и неговата лична сфера /чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека /.
Нарушения на ЧСИ:
Липсата на баланс между тези интереси, като правото на надлежно уведомление, чрез връчване, е изключително често нарушавано от ЧСИ, което води до загуба на доверието в частното съдебно изпълнение.
Проблемна област при връчване на покана за доброволно изпълнение
Съгласно чл. 428, ал.1 ГПК „Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение, въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се дава.”
Поканата за доброволно изпълнение, по своята същност е първо съобщение, на което законодателят отдава особено значение, защото се предоставя фактическа възможност на страната – длъжник да се запознае със съдържанието на документите. Това води до упражняването на процесуални права и възникват задължения. За да се считат за редовно връчени съобщенията за процесуалните действия, връчителят следва да установява на практика писменно, че след неколкократни посещения на посочения адрес лицето отсъства в продължение на един месец. Изрично чл.38 от ГПК посочва адреса за връчване, като всяка следваща възможност е приложима само при невъзможност да се приложи предходната. В ГПК връчването на книжа и съобщения има етапност на призоваването, като всеки следващ става допустим, след като бъде изчерпана възможността за прилагане на предходния.
При юридическо лице ЧСИ много често предпочитат да изпълнят формално закона и да не връчват ПДИ, като по този начин се пропуснат сроковете за защита на длъжника от банката(взискател). Чл.50, ал.1 приема „мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистър адреса.” Чл.50, Ал.2 „Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.” В тези хипотези вместо ЧСИ да се стреми да връчи ПДИ, като посети търговските му обекти или недвижимия имот, който ще продава, те решават да приемат, че е връчена и я прилагат към делото или вероятно залепват някъде уведомление, което няма как да се докаже.
С изпълнителното действие – връчване на покана за доброволно изпълнение, ЧСИ уведомява за образуваното изпълнително дело срещу длъжника, сумата която се дължи, основание на което се дължи, възбранените имоти, датата на опис, връчва се заповедта за незабавно изпълнение, дава възможност доброволно да бъде изплатено задължението и др. Когато ЧСИ не изпълнява това свое задължение, се злоупотребява с предоставените възможностите за връчване на съобщения, без да се съобразява с принципа на поетапност. По този начин се стига до незаконност поради накърняване на процесуални изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес.
ЧСИ е длъжен да връчи ПДИ преди пристъпване към изпълнението. Връчването е от изключително значение поради правните последици, които се свързват с нередовното връчване – порочност на действието, неговата отмяна, липса на стабилитет на действията и др. Връчването е важно и с цел защита правата на длъжника.
Идеята на заповедното производство изхожда от факта, че материалното право е безспорно, но длъжникът, без да го оспорва и по една или друга причина не изпълнява задължението. Когато има спор за материалното право, пътят за защита е исковия процес. Именно поради тази причина заповедта за изпълнение трябва да бъде връчена на основание на чл.411, ал.3 от ГПК и чл.418, ал.5 от ГПК.
Когато поканата за доброволно изпълнение не е връчена надлежно от ЧСИ, длъжникът е лишен от основни права за защита и срок да изпълни доброволно задълженията си. Чрез това масово процесулано нарушение на ЧСИ срещу длъжниците се осъществяват незаконосъобразни принудителни изпълнения за несъществуващи или неточни задължения.
Права за защита на длъжника относно самото вземане/притезание/ при заповедно производство
При заповедното производство, на основание чл.417 връзка с чл.418, ал.1 ГПК се издава заповед за незабавно изпълнение, която се връчва на длъжника заедно с ПДИ. На основание чл.414 ГПК длъжника може да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение в двуседмичен срок от връчването му или на основание чл.419 ГПК да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение в едноседмичен срок от връчването на заповедта.
На основание чл.415 ал.1 ГПК след подадено възражение в срок, може да бъде предявен иск за съществуване на вземането от взискателя на основание чл.422 ГПК и да бъде спряно изпълнителното производство от районния съд при наличие на договорна ипотека по вземането /тоест обезпечено вземане/ на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Изпълнителния процес е призван да реализира едно безспорно материално право. При нарушение на задължението на ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение, длъжника се лишава от възможността да оспори задължението, даже при наличие на доказателства. Чрез нередовно връчване на поканата се лишава длъжника от възможност за защита, като оспори основата на изпълнителното производство – съществува ли притезание в полза на взискателя срещу длъжника, или не съществува такова притезание.
Всички тези правни възможности за защита на длъжника се губят при ненадлежно връчена покана за доброволно изпълнение.
Практиката на ЧСИ е да изпращат ПДИ, като не следят за връчването й на длъжника. Предвид това, че ЧСИ представляват едни частни лица, които изпълняват държавно-властнически функции по принудително изпълнение те самостоятелно наемат целия си необходим персонал. В собствения си офис имат пълен контрол върху всичко и техните служители са им пряко подчинени. По този начин служителите по призоваване изпълняват преките нареждания на ЧСИ и тези действия на служителя при връчванията се приемат за достоверни. При евентуални проверки, ЧСИ е напълно неконтролируем от контролните органи, защото има пълен контрол върху целия процес на изпълнителното производство и при необходимост може да нареди на служителя си да поправи книжата по връчванията.
Считаме, че не е достатъчно ЧСИ да изпрати, потърси, да залепи или служителя за призоваване да „удостовери” отказ на длъжника да го получи, а следва поканата за доброволно изпълнение да бъде надлежно връчена по реда на ГПК. Когато ЧСИ изпълни законовото си задължение, всъщност ще бъде предоставена възможност на длъжника срок за доброволно изпълнение и защита. Така изпълнителния процес ще бъде стабилен и ще има гаранция за стабилност на следващите действия по принудително изпълнение.
Нарушения на служителите по призоваване към ЧСИ:
Не търсят длъжниците, за да връчват книжа, а само удостоверяват, че не са ги намерили;
Не залепват уведомление по чл.47, ал.1, а само се констатира, че е залепено;
Удостоверяват отказ на длъжника да получи покана за доброволно изпълнение, без да е извършен такъв отказ;
ЧСИ масово не следят за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение и се стига до прехвърляне на вещни права, осребряване на имущество на длъжник, без той да има възможност да се защити. Недобросъвестността на длъжника винаги се предполага, но стесненото тълкуване на връчванията, води до настъпване на огромни вреди и облагодетелстване на трети лица.
Проблемна област при заповедното производство по чл.417 ГПК
След издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва нейното връчване от ЧСИ на длъжника на основание чл.418, ал.5 ГПК. Длъжника може да подаде възражение срещу заповедта на основание чл.414 ГПК. След подаването на възражението, райония съд изисква от длъжника доказателства за датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение или ще отхвърли възражението. Поради това, че на ПДИ, която остава за длъжника, няма удостоверяване на датата на получаване, той трябва да отива при ЧСИ за да иска заверено копие с което да удостовери пред съда датата на получаване.
Нарушения от ЧСИ:
ЧСИ умишлено бавят издаването на такива заверени копия, поради което длъжника губи едноседмичния срок, който му е даден от съда и подаденото възражение се отхвърля.
Препоръка към Министерството на правосъдието:
Промяна на утвърдения образец на поканата за доброволно изпълние Приложение 21 чл.3 т.1 Наредба №7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по граждански процесуалния кодекс, която се връчва на длъжника, да има място, на което служителя по призоваване да може да попълни датата на връчване. Така заедно с възражението длъжника ще може да подаде копие на ПДИ, от където ще бъде видна датата на връчване.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ ПРИ УВЕДОМЯВАНЕ НА СТРАНИТЕ ОТ ЧСИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Уведомяване на страните от ЧСИ е задължително при: насрочване на опис на движими и недвижими вещи; съобщение до ипотекарния кредитор за опис и продан на ипотекиран имот /чл.501, ал.1 ГПК/; съобщение до съпруг-недлъжник за насочване на изпълнение към вещ в режим на СИО/чл.503, ал.1 ГПК/; съобщение за смяна на изпълнителен способ; съобщение за връчване на препис от жалба; призовка за предявяване на разпределението; съобщение за нестанала публична продан; спиране и прекратяване на производството; постановление за възлагане на недвижим имот; за въвод и предаване на движими вещи; за постановен отказ да се извърши определено действие и други.
Уведомяването на третото лице – ипотекарен длъжник, когато се пристъпва към изпълнение върху дадения като обезпечение на вземането недвижим имот е задължително. За съжаление ЧСИ много често пренебрегват това свое задължение и ипотекарния длъжник разбира за продадения му имот след връчването на постановлението за възлагане.
Нарушения на служителите по призоваване към ЧСИ:
Увеличават се случаите, при които не се връчват: съобщения за насрочване на опис на движими и недвижими вещи; съобщение до ипотекарния кредитор за опис и продан на ипотекиран имот /чл.501, ал.1 ГПК/; съобщение до съпруг-недлъжник за насочване на изпълнение към вещ в режим на СИО/чл.503, ал.1 ГПК/;
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ
МАГАЗИН НА ЧСИ ЗА ПРОДАЖБА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ
Съгласно чл.6, ал.1, т.7 ЗЧСИ, ЧСИ не може едновременно да извършва търговска дейност. Чл.474, ал.2 ГПК „Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазин.”
С оглед чл.1, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, продажбата на вещи на длъжника за удоволетворяване на кредитора не е сред сделките, чието системно извършвне определя онзи, който ги извършва като търговец. Чл.2, ал.2 от ТЗ обявява, че лицата, упражняващи свободни професии, не се смятат за търговци, освен ако тяхната дейност не може да се определи като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ, а той гласи „За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори ако дейността му не е посочена в чл.1, ал.1 от ТЗ.
Ние считаме, че с отварянето на собствен магазин за продажба на движими вещи ЧСИ придобива качеството си на търговец, поради характера и обема на сделките които ще сключва. Извършването им ще бъде повтаряща се и дълготрайна дейност, в която ще се прилагат чисто търговски практики. При тях ще важат правилата за търговска продажба по ТЗ, както за покупко-продажбата по Закона за задълженията и договорите.
Получава се, така че ЧСИ има няколко качества: качество на частно лице, което изпълнява държавно-властнически функции по принудително изпълнение; лице което определя цената, по която вещта да се продаде в магазин /чл.468, ал.1 ГПК/; търговец, който осъществява продажба на стоки на място. Възникват сложни взаимоотношения между ЧСИ и длъжникът, които стават сходни с комисионните правоотношения при продажбата в магазин на ЧСИ.
Нарушения на ЧСИ:
ЧСИ определят еднолично доставната и продажната цена на това, което продават. Стойността на употребявани вещи е разтегливо понятие, а в положението на икономическа криза и декапитализирана икономика е почти неопределима, което дава възможности за злоупотреби, чрез произволно определяне на цените.
Препоръки за законодателни промени:
В чл.474, ал.2 ГПК да отпадне възможността движима вещ на длъжник да се продава в магазин на частен съдебен изпълнител.
ОЦЕНКА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ
Съгласно чл.468, ал.1 ГПК ЧСИ определя цената, по която вещта да се продаде. Считаме, че движимите вещи трябва да бъдат оценявани, ако имат видимо по-висока стойност, или ако ЧСИ не може сам да направи оценка на базата на опита си. За да бъдат спрени злоупотребите с цената на веща, следва да се допусне възможност на длъжника да подаде молба за извършване на оценка.
Законодателни предложения:
Оценката на движими вещи се извършва от вещо лице по молба на страна по изпълнителното производство.
НАЧАЛНАТА ЦЕНА ПРИ ПУБЛИЧНА ПРОДАН НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ И НЕДВИЖИМ ИМОТ
С цел защитата правата интереса на длъжника и кредитора считаме, че началната цена от която трябва да започне наддаването трябва да се промени от 75% на 80%.
Законодателно предложение:
Началната цена при продан на движими вещи и недвижим имот да се определи на 80% от оценката при първата продан.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ
ОПИС, ОЦЕНКА
Опис на имот се различава съществено от опис на движима вещ. Съгласно чл.484, ал.1 ГПК съдържанието на описа на недвижим имот не включва подробно описание на самия имот, въпреки многократно по-голямата му стойност. Чл.484, ал.4 ГПК предвижда, че е достатъчно само ЧСИ да подпише протокола за опис, което обуславя неговата законосъобразност. Чл.485 ГПК определя за напълно достатъчно ЧСИ самостоятелно, без назначено вещо лице при описа, да определя пазарната цена на имота и неговата начална цена от която да започне наддаването. Съгласно чл.435 ГПК описа и оценката не са сред действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване.
Считаме, че опис на недвижим имот трябва да бъде извършен изключително подробно и заедно с компетентно вещо лице за да може да бъде определена реална пазарна цена на имота. Законодателят е предоставил на ЧСИ изключително големи правомощия, които водят до масови злоупотреби при определяна цената на недвижимия имот. Предвидената отговорност за вреди от ЧСИ в чл.441 ГПК е допълнително средство, което не трябва да лишава от възможност лицата, върху чиито имоти е насочено принудителното изпълнение да могат да обжалват извършения опис и извършената оценка.
Отговорността, която е възложил законодателя на ЧСИ самостоятелно да определя оценката на недвижими имоти, където става въпрос за голям материален интерес, е абсолютно неправилна и по никакъв начин не е в изпълнение на принципа за правото на справедлив процес. В повечето случаи, ЧСИ определя цената в зависимост от желанието на потенциалния купувач, като разликата в сумата се разделя по между им. Така се стига до продажба на имоти на цени на първи търг на цени, които са силно занижени от пазарните и по този начин получената сума не стига за покриване на задължението по ипотеката и длъжника остава да дължи на взискателя. Същата схема се прилага и когато взискателя – в повечето случаи банка, става собственик на ипотекирания имот за сума по-малка от дълга по ипотеката и длъжника продължава да дължи и принудителното изпълнение се насочва към другите му недвижими имоти и движими вещи докато се продаде всичко което има като собственост. В някои случаи ЧСИ формално наемат вещи лица, които нямат необходимата квалификация и върху професионализма на които не се упражнява никакъв контрол за да определят цената, която им се струва изгодна.
Друг проблем е и контрола върху дейността на вещите лица и критериите по които те извършват оценката. Причината за съществуващата неопределеност във връзка с оценките е обстоятелството, че не са създадени достатъчно критерии за оценка на недвижимите имоти от вещи лица, поради което приетата от ЧСИ оценка, в повечето случаи не съответства на действителността. Това води до спад на доверието в професията на експерт-оценители и ЧСИ от обществеността.
В много от случаите ЧСИ дори не извършват реален опис на недвижимия имот, защото изискванията за съдържание на описа не налага подробно описание на имота. Описът се извършва формално и се подписва само от ЧСИ. Така началната цена, която се определя в повечето случаи не е реална, защото няма извършен оглед на действителното състояние на имота. Оценките в повечето случаи се извършват по документи и това е предпоставка за злоупотреби.
С всички тези изключителни права, се дава възможност за злоупотреби от ЧСИ, които представляват частни лица. При тях, контрола относно дейността им е много труден, защото целия им персонал е на тяхно подчинение. Възможността за обжалаване на действията по ГПК е сведена до минимум и липсва реална възможност за контрол.
Законодателни прпедложения:
За да се опрости тази част от производството, е необходима законова уредба за начина на процедиране при оценката на недвижими имоти. Ако се спазват тези законови критерии, ще се създаде възможност за лесна проверка на оценката с помощта на документацията.
Трябва да бъде въведена имуществена и наказателна отговорност за вещи лица, които умишлено занижават пазарната оценка на недвижим имот.
Трябва да се даде възможност на лицето собственик на недвижимия имот върху когото се насочва принудително изпълнение да изрази становище по експертизата за оценката на имота. Въз основа на изразеното становище ЧСИ може да разпореди допълване на експертизата, ако това е необходимо в конкретния случай.
Трябва да се даде възможност за обжалване на опис на недвижим имот.
Трябва да се даде възможност за обжалване на оценката на недвижимия имот.
В съдържанието на описа трябва да се добави и изискване за подробно описание на имота.
Описа трябва да бъде извършен в присъствието на собственика и да бъде подписан от него. Собственикът получава имота за пазене по описа, който е подписал и е длъжен да го предаде в същото състояние.
ПАЗЕНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ
Чл.486, ал.2 ГПК дава възможност на ЧСИ, ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, да предаде управлението на друго лице.
Чл.18, ал.2 ЗЧСИ дава възможност на ЧСИ да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество по възлагане от длъжника и/или кредитора.
Предвид тези правомощия има много случаи при които ЧСИ възлагат на трети лица да пазят имот поради това, че собственика не е получил поканата за доброволно изпъление и не знае за датата на назначения опис, като по този начин се отнема управлението на имота от собственика, без да са налице законови причини за това. Предаването на имота на трето лица за пазене се извършва без съответния подробен опис, където ясно да бъде описано състоянието, в което се приема и наличното имущество. В резултат на това се прибират приходите, плодовете от самия имот и изчезват скъпо струващи движими вещи. Това води до огромни загуби на длъжниците и спад на доверието в частното съдебно изпълнение. Лицето на което е предадено управлението няма нищо на негова собственост и при евентуален съдебен спор много трудно може да се достигне до реално обезщетение.
Има много случаи при които кредитора възлага на ЧСИ да бъде пазач на скъпо струващи движими вещи, с ценна информация. Тези вещи се изземват от ЧСИ и се пазят от него, но наличието на важна информация води до сериозни загуби от страна на длъжника. Примерно, вземането на компютри с важна фирмена информация води до сериозни загуби и проблеми.
Законодателни предложения:
Да се отнеме възможността на ЧСИ да бъдат пазач на имущество и да назначават трето лице за управление. Това трябва да бъде възможно по разпореждане на съда, като се назначава лице от съда, което да има специлна функция, като бъдат определени ясно неговите отговорности и заплащане.
ОБЯВЯВАНЕ НА ПРОДАНТА
Обявлението за проданта на недвижимия имот съгласно чл.487, ал.2 ГПК трябва да се постави в канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд, в общината или кметството по нахождение на имота, както и на самия имот.
Нарушения на ЧСИ:
ЧСИ не поставят обявленията на самия имот, в общината или кметстото по нахождение на имота, тогава когато имат за цел имота да бъде придобит от определено лице за конкретна цена.
Обявленията често не съдържат изискуемите от закона реквизити;
ПРОДАНТА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ
1. Законодателят е дал право на ЧСИ да извършва проданта на недвижим имот чрез търг, с участието на равнопоставени наддавачи. За съжаление, масово банките и другите финансови компании, в качеството им на взискатели, стават собственици на ипотекираните недвижими имоти, поради това, че закона в чл.489, ал.3 ГПК дава възможност на взискателя да участва в търга. Поради това, че взискателя води принудителното изпълнение, съвместно с ЧСИ се допуска определяне на ниска цена на имота, която не достига за покриване на дълга и при липса на наддавачи, единствения наддавач, взискателя се обявява за собственик на имота. Така, кредиторите в страната стават собственици на имоти на изключително ниска цена и се допуска облагодетелстването им за сметка на длъжника.
Никъде в Европеския съюз ЧСИ нямат право да извършват продажба на недвижим имот.
2. ГПК не определя количеството публични продажби, които могат да бъдат провеждани за един имот. Така може да се стигне до продажба на имота на абсолютна безценица. Считаме, че в изпълнителното производство трябва да бъде защитен интереса и на двете страни и поради това, не може да се приеме като правилно постоянното намаляне на началната цена за търг.
Законодателни предложения:
1. Предвид тежката икономическа криза и липсата на купувачи на недвижими имоти следва законът да предвиди възможност проданта на недвижим имот да се възлага на частна аукционна къща при съгласие на страните. Кредиторът и длъжника имат еднакъв интерес за продажба на имота на възможно най-висока цена. Така кредиторът ще бъде сигурен, че ще си покрие вземането, а длъжника ще е сигурен, че имотът му е продаден на възможно най-високата цена и може да получи остатък от продажната цена след погасяване на зъдлжението.
На основание това, че движима вещ може да бъде продавана в магазин или борса със съгласието на длъжника чл.474, ал.1 ГПК считаме, че трябва да се предвиди възможност проданта на недвижим имот да се провежда от частна къща за аукциони при съгласие на страните, като се гарантира, че проданта няма да стане при цена, която е под оценката. Аукционната къща следва да получи комисионна, която да бъде обвързана с резултат, като размерът на комисионната, не бива да бъде много висок, ако е постигната продажба на цена, съвпадаща с оценката. Ако имотът се продаде за по-висока цена, може да се изплати допълнителна комисонна. При условие, че не се стигне до продан, не се плаща комисионна.
Продажбата, чрез аукционна къща следва да има същото действие като публичната продан. Този способ за продан следва да бъде допустим само при съгласието на всички кредитори.
2. Публичната продан на недвижим имот трябва да бъде извършвана от съда, а не само мястото на проданта да бъде извършван в сградата на районния съд.
Взискателя не може да участва в търга.
Да бъде въведено минимално наддавателно предложение, което да бъде една втора от оценката.
Изпълнителното производство върху недвижимия имот да се прекратява окончателно след втори безуспешен опит за продан.
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.454 ГПК
Разпоредбата на чл.454 ГПК предвижда, че съдебния изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
Чл.454, ал.3 ГПК изключва възможността за прилагане на тази опция за спиране „когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговско предприятие на едноличен търговец”. Тоест възможността за спиране на основание чл.454 е само за вещи, които не са заложени и имоти, които не са ипотекирани.
Предвид тежката финансова криза, при изпълнението върху недвижим имот е важно да се вземе под внимание, че на длъжника трябва да бъде предоставена възможност да предотврати загубата на своята къща или жилище.
Предложение за законодателна промяна:
Предлагаме изменение на чл.454 ГПК първоначалната вноска да бъде намалена на 20 на сто и да се прилага за всички видове длъжници и за ипотекирани имоти и заложени вещи. Относно срока до който могат да бъдат внесени 20%, следва да се промени от „до деня, предхождащ деня на проданта” на ”до изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни предложения”.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ ПРИ ВРЪЧВАНИЯ
Връчванията имат решаващо значение в цялото процесуално право. Чрез тях се осъществява правото на страната на справедлив процес и се създава правна сигурност.
С предоставената възможност в чл.18, ал.6 ЗЧСИ ЧСИ, по разпореждане на съда да връчва съобщения и призовки по граждански дела и чл.42, ал.2 ГПК се възложи голяма отговорност от законодателя на ЧСИ и очаквания на обществото за осуетяване на злоупотребите от страна на лицата, които могат да връчват призовки.
Назначения служител по призоваването на основание чл.43 ЗЧСИ има задължения да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК. Тези служители и техните действия се кредитират с голямо доверие от съдебната система, като тяхната констатация е достатъчна за да се приеме, че е връчено определно съобщение.
Нарушения:
За съжаление, тези служители не вършат работата си отговорно и са на пряко подчинение на ЧСИ, което му дава възможност за пълен контрол над връчванията. Поради това са налице масови злупотреби от страна на тези служители, които не връчват книжата, не търсят лицата по адресите, констатират че е налице отказ, като по този начин се накърняват правата на длъжника за справедлив процес.
Предложение за законодателна промяна:
За повишаване на доказателствената сила във връзка с връчванията, да се предвиди възможност за привличане на свидетели, които да способстват за оформяне на документа на връчването.
Да се приемат особени правила и отговорности на служителите по призоваване към ЧСИ.
Да се приеме специален закон за връчванията, където да бъдат уредени по единен начин.
Да се предвиди наказателна отговорност за служители по призоваване, които умишлено не изпълняват своите законови задължения
РАЗНОСКИТЕ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Задължението на длъжника да понесе разноските по производството е европейски стандарт. Именно поради това, в ситуация на тежка икономическа криза, определените пропорционални такси на ЧСИ, в зависимост от размера на дълга, поставят длъжника в безнадежно тежко състояние и повишаване на неговата задлъжнялост. Чрез пропоционалните такси, чрез извършването на всички възможни запори на банкови сметки и извършване на много други нецелесъобразни разноски за производството от ЧСИ се извършва облагодетелстване на ЧСИ за сметка на длъжника.
Умишлено си избират по-скъп имот за продан заради по-голямата такса, например описват имоти за милиони за дълг от 10 000 лв. Цената трябва да бъде пропорционлна на стойността, която трябва да се покрие. Създадената етична комисия към Камарата на ЧСИ по никакъв начин няма контрол върху злоупотребите.
Таксите трябва да съответстват на разходите, които се извършват за конкретното процесуално действие и цялото частно принудително изпълнение.
Законодателно предложение:
Пропорционалните такси за извършване на опис и за изпълнение на парично вземане следва да бъдат силно занижени, като бъдат определяни дегресивно с определен таван.
ПРАВОМОЩИЯ НА ЧСИ ПО ОТВАРЯНЕ НА СГРАДИ И ПРЕТЪРСВАНЕ НА ВЕЩИ, ЖИЛИЩЕ, ПОМЕЩЕНИЯ НА ДЛЪЖНИКА
Тези изключителни правомощия, които са дадени на ЧСИ не са достатъчно уредени. Законът следва да уреди по-точно отварянето на помещения и затворени пространства, както и условията при които може да се извърши отварянето, както и формата на извършване на това действие.
Законодателни предложения:
Разпоредбата на чл.431, ал.1 ГПК следва да се допълни в смисъл, че ще бъдат приети точни разпоредби за условията и реда на отваряне на сгради, помещения, каси и други затворени пространства и условията, при които ЧСИ има право да претърсва длъжника, вещи, жилища и други помещения.