Публикувано на 07.06.2016 / 12:10

Въпрос No 2, подписка за референдум БанкСтоп

Въпрос №2 от Подписка за Референдум БанкСтоп: Да се отмени ли чл. 417 и чл. 418 ГПК, който задължава районния съд да постановява незабавно изпълнение?

Можете да свалите бланка с всички 9 въпроса за подписката от тук: Blanka Podpiska BankStop Referendum

Пояснения:

2. Да се отмени ли чл.417 и чл.418 ГПК, който задължава районния съд да постановява незабавно изпълнение ?

Извършената реформа в заповедното производство с приемането на чл.417 ГПК, през 2007 г. е втората по големина изключителна вреда за българския народ.

През 2009 г. стартирах национална подписка и протести във връзка с безобразията на банките, включително и чл.417. През месец април бяха уведомени всички институции, включително и омбудсмана, като бе стартирана проверка само от Комисията за защита на конкуренцията за проверка за наличие на банков картел, която приключи без резултат, а решението обжалвахме до тричленен, а след това и петчленен състав на Върховния административен съд. През 2009 г. с близо 100 000 подписа беше сезирано и Народното събрание и правителството на ГЕРБ.

Кампанията ни продължи през 2010г и 2011г., като през 2011 г. беше сезирана Комисия за защита от дискриминация относно чл.417, т.2 от ГПК, където бе образувано дело №11/2011г, по което също не се постигна резултат. През месец юли 2011г. НАББ сезира новия омбудсман за противоконституционност на законови наредби в полза на банките и частните съдебни изпълнители, включително и чл.417, т.2 от ГПК. Омбудсмана през месец май 2012 г. сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл.417, т.2 от ГПК и бе образувано конституционно дело, което отново приключи без резултат. Каква е настоящата законова процедура по доказване и събиране на вземането от страна на банка? На този етап районните съдилища издават Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, която банките си поискат, като са представили за това само един лист хартия, който е подписан и подпечатан от тях и на него е написана сумата, която искат от длъжника. В тази процедура, банката не прилага доказателства и длъжника изобщо не се уведомява и по никакъв начин не участва в процеса. По този начин бива осъдено посоченото от банката лице за сумата, която е посочила в представения от нея лист. С изпълнителния лист банката веднага иска образуване на изпълнително дело и от съдебен изпълнител се възбраняват недвижими имоти, запорират банкови сметка, фирмени дялове, моторни превозни средства и т.н. Веднага след това се пристъпва към опис на движимо и недвижимо имущество и неговото разпродаване на безценица. През цялото това време, ако длъжника е подал възражение до районния съд след получаването на поканата за доброволно изпълнение, се образува съдебно дело, в което едва тогава може да участва и длъжника. Докато се води това дело, имуществото на длъжника се разпродава, търговската му дейност се спира и при приключването му, вече може да не разполага с никаква собственост. Каква ще бъде ползата за кредитополучателите при условие, че чл.417 от ГПК бъде отменена? При отпадане на тази привилегия от страна на кредиторите, то всички субекти ще бъдат равнопоставени относно процедурата по доказване и събиране на вземанията си. Банките ще имат само възможността да завеждат установителни искове срещу своите длъжници, където и двете страни ще имат равни права пред съда да доказват своите твърдения и да защитават интереса си. През този период банките и кредиторите няма да могат да завеждат изпълнителни дела и да бъде разпродавано имуществото на длъжника. Това ще може да се случи, едва след приключване на съдебното дело на две инстанции. При това съдебно дело длъжниците ще се борят да бъдат защитени интересите им от българския съд, където могат да предявяват своите претенции.

Пълната отмяна на чл. 417 и свързаните с него разпоредби от ГПК нарушават Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност при прилагане на правото на съюза, както и на чл. 6, чл. 13, чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека.

Всеки правен субект в Република България има право на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ, което право ще бъде гарантирано единствено чрез отмяната на чл. 417 от ГПК в цялост. Банките са частни търговски дружества, които извършват публично привличане на влогове, предоставят кредити за своя сметка и на собствен риск, участват в националната платежна система организирана от Централната банка и други търговски сделки съгласно чл.2, ал.2 от Закона за кредитните институции. Търговските банки в качеството си на частни акционерни дружества осъществяват своята стопанска дейност с цел реализиране на печалба. Банките са един от елементите на финансовата система на Република България. Другите елементи са домакинствата/физическите лица/, предприятията/юридически лица с частен капитал, държавен, общински/, държавните учреждения, общините. През периода от 2005 г. до юли 2008 г. банките предприеха политика на масово отпускане на кредити на граждани и търговски дружества, в резултат на което процента на задлъжнялостта им застраши финансовата система на страната. Въпреки рестрикциите на БНБ за ограничаване темпа на ръст на кредитирането през 2007г., банките чрез продажба на вземанията си на паралелни търговски дружества, създаването на свързани с тях търговски дружества продължиха кредитирането с много високи лихви. След септември 2008 г. банките предприеха политика на силно ограничаване на кредитирането, с което се започна процеса на декапитализирането на финансовата ни система. В този процес банките започнаха едностранно вдигане на лихвения процент по сключените договори за кредит, предсрочно прекратяване на овърдрафтите на търговските дружества, поставяне на условия за допълнително гарантиране на кредитите чрез подписване на нови записи на заповеди, допълнително поръчителство и обезпечение с движимо и недвижимо имущество. Поради дадените им привилегии по закон и в частност чл.417, т.2 от ГПК, банките дълго време отказваха предоговарянето на кредитите при клиенти, които започваха да изпитват затруднение поради поредното им едностранно увеличение на лихвения процент, в резултат на което начисляваха изключително изгодните им за тях наказателни лихви, които при някои банки достигат размерите от 50 до 180%. Така задлъжнялостта на кредитополучателите се увеличи рязко. С тази политика банките започнаха да нанасят силно разрушително действие върху изградената икономика, спряха инвестиционния процес и загубиха общественото доверие в тяхната стопанска дейност. През 2012г. финансовата ни система в частта домакинства, предприятия, държавни учреждения и общини е в процес на все по-голяма свръх задлъжнялост, докато банките през периода 2008г.-2012г. изнесоха целия финансов ресурс към банките-майки в чужбина, с което декапитализираха българската икономика. Към момента малките и средните предприятия не желаят да вземат кредити от банките, поради липса на обществено доверие в тях, независимо от първоначалния лихвен процент, който предлагат, поради опасността от едностранната му промяна в по-късен етап. В резултат на тази политика банките предприеха действия за привличане на депозити чрез силна реклама на високи лихвени проценти и привлякоха огромни ресурси, като основна част от тях са чуждестранни капитали, които бяха оставени на депозит поради изключително високата доходност, която им се беше предлагала. По този начин банките предприеха политика и на собственото си декапитализиране, поради това, че разликата между цената на кредита и депозита беше изключително близка, а в повечето случаи даже и отрицателна. Публичното привличане на влогове е дейност, която може да бъде извършвана само от търговските дружества – банки и предвид това тяхната дейност се регулира от Българска народна банка. Поради това, законодателството има редица гаранции за вложителите при евентуален фалит на банка и не може да бъде достатъчно основание за наличието на по-висш обществен интерес. Поради тази политика на банките, търговските дружества се декапитализираха, липсваше им възможност за кредитиране на реален лихвен процент в рамките на 4%, спряха инвестиционната си дейност, започнаха масово съкращаване на персонал, в резултат на което спадна потреблението и се започна процес на постоянно увеличаване на броя на фалитите сред малките и средни предприятия. Това доведе и до постоянно увеличаване на дела на лошите кредити и сред физическите лица. Именно поради наличието на множество привилегии в полза на банките и липсата на законодателна възможност за защита на клиентите на банкови услуги, доверието на обществеността в този вид банков „лихварски” бизнес се е сринало до нула. Банките работят единствено и само в частна полза и управлението им е водено единствено с цел реализиране на все по-голяма печалба, при колкото се може по-кратки срокове, независимо от вредите, които се нанасят на обществото. В тяхната дейност липсва, каквато и да било социално – обществена отговорност и дадената им привилегия позволява още повече да се възползват, като ощетяват правата и интересите на своите клиенти чрез поставяне на неизгодни условия за тях. Считам, че от изключителен проблем за бъдещето на страната ни са увеличаващите се ежедневни фалити в областта на малките и средни предприятия, поради унищожителната дейност на банките. Всеки един търговски субект, следва да носи собствена отговорност за неправилното управление на своята дейност и защитата на една или друга частна дейност чрез създаване на законодателна привилегия е нарушение на основния конституционен принцип за създаване и гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност. При отпадане на привилегията на банките за пристъпване към моментално принудително изпълнение, те ще поемат отговорността да се отнасят с клиентите си, като към равнопоставен патньор, като му предлагат реални и постижими възможности за предоговоряне на договорите за кредит. Само отпадането на тази привилегия и поставянето им в равнопоставено положение, ще бъде естествен стимул да подобрят своята стопанска политика при отпускане и предоговаряне на кредитите, така че да се запази интереса и на кредитополучателите. Банките, при събиране на своите вземания, използват единствено и само дадената им привилегия съгласно чл.417, т.2 от ГПК за пристъпване към принудителна разпродажба на безценица на имуществото на длъжника. При приемането на този член, на 13 юни 2007 г. в заседание на правната комисия към Народното събрание, съгласно протокол №23, съвместно с членовете на работната група по ГПК присъства и участва Асоциацията на търговските банки /с ново име Асоциация на банките в България/ с представители Галина Маркова и Диана Андонова. Видно от протокола, добавката „и банките” е направена от самите тях, независимо от становището на няколко юриста, че те са частно-правни субекти и не следва да получават привилегия, като на държавата /Борислав Белазелков: „Единственото съображение поради което не сме включили банките, това е, че те са частно правни субекти. Ако народните представители решат, че в държава и общини могат да попаднат и частно правни субекти, каквито са банките, може. Но попадне ли един частно правен субект, списъкът ще започне ….като бързите производства. Така че преценете. Няма пречка да бъдат включени, но отваряте врата за един частно правен субект.”/. Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК дава привилегирована възможност не за бързо събиране на вземанията, а за предварително събиране на вземанията на банките. Тоест банките, като частно правни субекти, имат по-големи привилегии при събирането на своите вземания, отколкото всички други частно правни субекти. Така при условия на все по-голяма задлъжнялост на домакинствата, фирмите, държавните учреждения и общините, ако една фирма има вземания към общината и в същото време дължи на банката, то банката с дадените й привилегии по закон има право на предварително изпълнение, с което се постига облагодетелстване само на една сфера на икономиката – банките. Не може да бъде прието, че банките имат огромно влияние в полза на обществото и поради това трябва да се ползват от тази привилегия в техния частен бизнес, който реализира огромни свръхпечалби за сметка на все повече фалиращите фирми. При отпадане на тази разпоредба, банките ще бъдат принудени да се отнесат отговорно спрямо своите клиенти, като предприемат политика на запазване на техния бизнес и предоставяне на условия, чрез които да могат да възстановят бизнеса на клиентите си. Предварителното изпълнение им дава възможност да не се съобразяват с интересите на клиентите си, като безотговорно пристъпват към предсрочно прекратяване на договорите и принудителна разпродажба на имуществото му. Чл.417 от ГПК създава привилегия от страна на банките за предварително изпълнение върху едно спорно вземане и има следните последици: 1. Чрез тази разпоредба не се осигурява стабилност и ликвидност на банковата система Наличието на чл.417, т.2 от ГПК и масовото му използване от страна на банките, води до спад в доверието на гражданите в банките, което създава нестабилност и липса на ликвидност. 2. Не се гарантират правата на всички вложители в банките Особеният вид сделки от банките съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ са публично привличане на влогове или други възстановими средства, които се извършват чрез влогонабиране, депозитни сделки, договори за разплащателни сметки и други пасивни операции, по силата на които банката поема спрямо тези трети лица определени задължения – да върне предоставените средства и да плати лихва за времето на ползването им. Поради това, че банката осъществява активни сделки за своя сметка и на собствен риск, тяхната дейност по събиране на вземанията не е пряко обвързана с гарантиране правата на вложителите. Правата им се защитават единствено и само при правилно управление на техните средства, което включва правилна преценка при инвестиране на техните средства в сфери на икономиката, които са печеливши и на лица, които могат да управляват правилно и отговорно отпуснатите им средства. Частта относно събираемостта на кредитите е изключително важна и няма да засегне банка, която правилно е управлявала своите средства, но ще засегне банка, която има все повече проблеми с редовното погасяване на кредитите поради допуснати грешки при активните сделки. Вместо банката да предприеме политика на намаляне на лихвения процент по сключените договори за кредит, предлагане на приемливи за клиента условия за предоговаряне, отпускане на нови средства за подобряване на продукта, тя предпочита да пристъпи към масово предварително принудително изпълнение, с което още повече губи доверието на своите клиенти, с което губи пазарен дял и застрашава интереса на вложителите си. Тоест чл.417, т.2 от ГПК не гарантира правата на всички вложители, а създава условия за безотговорно поведение от страна на банката, която за своя сметка и на собствен риск отпуска кредити. 3. Не се гарантират правата на всички кредитополучатели на банките Банките съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ, предоставят кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Тези активни банкови сделки са под особен надзор на БНБ, но банката сама определя лицата на които да отпусне кредита, целта, времето, цената и обезпечението на самия кредит. Банката осъществява тази част от своята дейност за своя сметка и на собствен риск, тоест при евентуална невъзможност за възвращаемост на отпуснатите средства при провалена инвестиционна дейност или други обстоятелства, вложителите на средствата не понасят отговорност /загуби/ и техните средства са дължими от страна на банката, по този начин няма пряка обвързаност между средствата на вложителите със степента на успешната дейност на осъществените активни сделки /банкови кредити/ от страна на банката. По този начин чл.417, т.2 от ГПК дава възможност на банката след предварително едностранно вдигане на лихвата по кредита и поставяне длъжника в невъзможност за редовно погасяване на кредита и натрупване на наказателни лихва, да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение, при което банката има право да придобие обезпечението на цена много по-ниска от тази при която е отпуснат кредита. Така се създава възможност за банките да изкупуват имуществото на своите кредитополучатели на много ниска цена или да придобият бизнеса на кедитополучателите на безценица. В резултат на тази си политика банките участват чрез свои търговски дружества в различни фирми за продажба на имоти, транспортни фирми, туризъм, търговия, внос и износ и др. При наличието на тази разпоредба възможностите за защита на длъжника са минимални, при условие че срещу него се осъществява принудително изпълнение. За да бъдат гарантирани правата на кредитополучателите и вложителите чл.417, т.2 от ГПК в частта си „и банките ” следва да отпадне. VІ. Банките в страната не се нуждаят от манипулиране на „Либор” за да увеличат печалбите си, защото в България, те едностранно променят по вече сключени договори за кредит лихвения процент, с което водят своите клиенти до сигурна невъзможност за редовно погасяване на вноските по кредита. По този начин, чрез предоставената им законодателна възможност за пристъпване към предварително принудително изпълнение, се разпродава цялото имуществото на длъжника на безценица. VІІ. Не е достатъчно основание за създаване на такава привилегия, основанието че единствено банките извършват влогово-кредитни сделки. Вложенията на кредитополучателите се гарантират от гаранционен фонд и не трябва да се допуска облагодетелстване на един сектор на икономиката – банковия сектор, за сметка на всички останали сектори на икономиката. VІІІ. Чл.417, т.2 от ГПК не защитава вложителите в банките и не създава стабилност в банковата система, а напротив нарушава Конституцията и създава привилегировано положение на един вид частно правни субекти, за сметка на всички останали участници в стопанската сфера. При исковото производство длъжника има законодателна възможност да сключи споразумение с банката, като признае вземането, с което половината от съдебните такси ще бъдат възстановени. Не може да се допуска отнемане на правото на защита на длъжника при установяване на изискуемостта и размера на вземането на банката, за сметка на това, че ще бъде налице значително забавяне на събирането на вземанията по кредити, натрупване на допълнителни лихви за забава на длъжника по време на съдебния процес, съдебни такси и разноски.

Коментари за
“Въпрос No 2, подписка за референдум БанкСтоп”

  1. Libka Liubomirova Shopkina- LL. казва:

    Da se otmeni deistvieto nal. 417 icl. 418 GPK

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *