Публикувано на 07.06.2016 / 12:23

Въпрос №4 от Подписка за Референдум БанкСтоп

Въпрос №4 от Подписка за Референдум БанкСтоп:
Да се отмени ли частното съдебно изпълнение?


Можете да свалите бланка с всички 9 въпроса за подписката от тук: Blanka Podpiska BankStop Referendum

Пояснения:

4. Да се отмени ли частното съдебно изпълнение?

Въвеждането на частното съдебно изпълнение през 2005 г. е реформа, която нанесе най-големите вреди на българския народ от новата история на България.

Считам, че съществуващата в България дуалистична система, при която паралелно функционират частни и държавни съдебни изпълнители следва да бъде реформирана, като остане единствено държавното съдебно изпълнение. От друга страна, принудителното изпълнение като държавна функция трябва да гарантира както удовлетворяване вземането на кредитора, така и защитата на правата и интересите на длъжника. В този смисъл доверието на обществото в съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното и ефективно функциониране на цялата съдебна система, но при въвеждането на частното такова, се получи огромен срив в доверието.

Действително неизпълнението на съдебни решения омаловажава ефективността на правовата държава, поради което принципите по които ще се привеждат в изпълнение съдебните актове е въпрос от изключително значение за цялото общество и поради това следва българския народ да се произнесе по въпроса за закриване на системата на частното съдебно изпълнение.

Считам, че в обществото ни е непонятна причината и филисофията, поради която е въведена частната форма на принудителното изпълнение. Тази функция е единствено държавна и „приватизирането “ й, чрез упълномощаване на частни лица да извършват тази дейност, като стопанска е политическо решение, което противоречи на основни принципи на правовата държава. Именно поради това е невъзможно да бъде постигнато разбиране от обществото за наличието на ценност от подркепянето от страна на държавата чрез съответните регулации на този бизнес.

Чрез въвеждането на частното изпълнение се допусна законно лицето, което упражнява държавно-властническата функция по принуда да бъде „мотивирано“ финансово от взискателя за да извърши бързо и ефективно принудително изпълнение. Каква е тази цена, която се заплаща ? Каква е цената за бързото изпълнение? Как може ефективно да се защити лицето срещу, което се осъществява тази бърза и ефективна принуда ? При държавното принудително изпълнение такава мотивация е въпрос на престъпно дейния, защото принудителното изпълнение не следва да бъде въпрос на мотивация, а на изпълнение на процесуалните закони в страната при спазването правата и интересите и на двете страни. За какво частно принудително изпълнение можем да говорим ? Какво означава частно? Какво означава поръчкова принуда при липса на каквато и да била възможност лицето срещу, което се осъществява тази принуда да няма никаква възможност за защита ? Принудителното изпълнение никога няма как да бъде частен въпрос, защото макар и да се изпълнява по частен проблем, при осъществяване на принуда срещу дадено лице е въпрос на обществен интерес – как се осъществява тази принуда ? какви са рамките на тази принуда ?

Незаконосъобразните, порочни, вредни практики на ЧСИ нанесоха огромни вреди на българското общество и срив на доверието в съдебната система, поради това, че изпълнителното производство е нейно продължение.
Имуществената отговорност на ЧСИ на която толкова много се набляга, не може да бъде основание за това, че длъжниците като страна в изпълнителния процес са лишени напълно от право да потърсят защита от съда при провеждане на незаконосъобразно принудително изпълнение.

Проблема е, че през 2005 г. се въвежда частното съдебно изпълнение, а в през 2007 г. с въвеждането на новия ГПК, се приема чл.417, който тотално уврежда и нарушава правата на длъжника, както и се лишават длъжниците от правото на ефективна защита от незаконосъобразно принудително изпълнение. При наличието на толкова голяма власт, концентрирана в частно лице, упражняващо своята дейност с цел печелба, възможността от извършване на умишлени закононарушения е огромна.

Така през тези 9 години от въвеждането на ГПК през 2007 г., беше извършвано от ЧСИ масово незаконосъобразно принудително изпъление, с което бяха нарушени имуществените права на длъжниците. Поради липса на своевременен съдебен контрол върху действията им, доверието в самата съдебна система беше тотално разрушено.

Коментари 2 за
“Въпрос №4 от Подписка за Референдум БанкСтоп”

  1. Mihail Mihailov казва:

    Да. Сагласен съм в името на по добър живот за нашите пенсиьонери и най вече дедцата

  2. Даниела Тодорова казва:

    Съгласна съм напълно с горенаписаното, още повече че именно частно лице, заинтересовано от действията си, не може по никаква друга логика, освен престъпна!, да бъде посредник-изпълнител по спор между две страни! Това е изцяло и само функция на държава, която съществува като формация именно заради това! Останалото е простичко казано рекет!! В моя частен случай сериозно заболяване се оказа пречка да си погася задълженията в срок, а наложените слещу мен мерки и ограничения допълнително ме лишиха от възможността да направя каквото и да било против забавянето на плащанията и в резултат нито аз можах да бъда коректен длъжник, нито пък банката да си получи парите!! Кому е изгодно това? На мен явно – не! На банката – ами аз нямам дори какво да ми се вземе, така че да се погаси дълга, тогава?? Затова говоря най-вече за злоумишленост, облечена в закон и власт, която обслужва интересите само и единствено на трето лице!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *